Национална галерия и Музей на социалистическото изкуство представят изложбата „Митологеми на героичното”. Откриването й е днес от 18.00 часа в музея на столичната улица „Лъчезар Станчев” 7, предаде БГНЕС.
Музеят на социалистическото изкуство представя изкуството от социалистическия период в поредица от изложби на сюжетно-тематичен принцип. След„Образът на вожда” вниманието на публиката ще бъде насочено към образа на героя-антифашист. Изложбата включва 60 произведения на живописта и графиката от Илия Петров, Стоян Венев, Стоян Сотиров, Ненко Балкански, Никола Мирчев, Марко Бехар, Христо Нейков, Тодор Панайотов и др.
В първите няколко години след 9 септември 1944 г. и настъпилата политическа, икономическа и социална промяна в България, на изкуството са наложени пропагандни функции. Една от най-важните теми става революционната, позната още и като историко-революционна, историко-героична и т. н. Тя пресъздава и прославя важни факти и събития от дейността на левите прогресивни сили в българското общество, сред които са Септемврийското въстание от 1923 г., нелегалната антифашистка борба, партизанското движение и събитията около 9 септември 1944 г.
Героят е специфична образна категория и една от централните митологеми в изкуството на социализма, натоварено със задачата да създава идеализирани обекти за преклонение и модели за подражание. В скалата на ценностите влизат морално-етични категории като смелост, решителност, жертвоготовност, себеотрицание и подвиг в името на идеала за свобода.
Внимателният и задълбочен прочит на произведенията в настоящата изложба разкрива политическия климат на времето, в което са създадени. През периода на сталинския култ към личността се създават композиции на партизанска тематика и портрети на дейци на революционното движение, в които акцентът е поставен върху външно илюстративната страна на събитията и личностите. Унифицирането на художествения метод води до размиване на личния авторски почерк и масово възпроизводство на картини-шаблони с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки.
След Априлския пленум на БКП през 1956 г. българското изкуство постепенно се освобождава от ограничаващите догми на социалистическия реализъм. Настъпилата реабилитация на личната гражданска и творческа позиция и завръщането към същностните измерения на художествения процес намират израз и в тълкуването на революционната тема. Именно през този период се създават най-значимите образци, които бележат и едни от най-високите постижения в българското изкуство.
През 70-те и 80-те години революционно-героичната тема е поставена в личната скала на пластически и философски ценности в опити да бъде прочетена от позицията на съвременността и от дистанцията на времето. Колкото по-голямо е отстоянието на всяко следващо поколение, толкова и фокусът на внимание се измества от конкретния исторически факт към идеята за неговия непреходен и общочовешки смисъл.
Показаните произведения разкриват богатия спектър от емоционално-психологически състояния, в които се изявява темата за героичното, видяна в поетична, романтична или патетична светлина. Нейната динамика през годините се извършва от конкретно-индивидуалното в историческата личност, през събирателния тип на героя-борец, до алегорично-символните обобщения за героичното въобще и разкриването на неговата психологическа същност.
Добави коментар