Само по себе си спирането на приватизацията, която отдавна е спряла, едва ли ще има някакво отражение върху икономиката.
Имаше идеи за приватизация, чрез финансовите пазари на предприятия, особено в енергийния сектор. Други страни, например Румъния, използват това, за да динамизират финансовите пазари. Струва ми се, че у нас също би могло да се направи нещо подобно. Спирането на приватизацията не е достатъчно обосновано, има още сектори, в които би могло да се извърши някакво раздържавяване.
Това, което е по-важно и би трябвало да направи държавата, е да има ясна политика в областта на структурното развитие на икономиката. В момента в глобалната икономика тече един процес, който общо казано се нарича дигитализация на икономиката. Т.е. радикално трансформиране на промишления сектор, а също така и на услугите. България изостава съществено в процеса на засилване ролята на информационните и комуникационните технологии и то на високо равнище – с облачни услуги. Това силно намалява нашата конкурентоспособност. Всички проблеми свързани с електронно правителство, с подпомагане подготовката на висококвалифицирани кадри в областта на информационните и комуникационните технологии, насърчаване на инвестициите в тази сфера са изключително важни. Според мен, това би следвало да бъде задачата на правителството. Спирането на приватизацията някак си изглежда малко странно действие, без ясна обосновка. Не е ясно какво точно се цели с това решение.
България би могла да реализира по-висок растеж от този, който имаме миналата година и по-миналата. Естествено факторите, както винаги са вътрешни и външни. Външните фактори сега започват да стават по-благоприятни, тъй като има известно възстановяване в ЕС и Еврозоната. Световната икономика като цяло също отбелязва известно ускорение, така че външното търсене вероятно ще бъде по-голямо. Но основните фактори са свързани с нашата икономика, с необходимостта от реформи както в областта на макроикономиката, така и на данъчното облагане, преразпределението, структурните политики. Цяла система от мерки би трябвало да бъде приложена, за да можем да имаме някакво по-значително ускоряване на растежа.
Това, което системно забавя нашата икономика е макроикономическият механизъм, който имаме. Затова е много важно България да предприеме мерки за евентуално присъединяване към еврозоната, което ще промени основни макроикономически параметри. Друго, което е необходимо да се направи е засилване ролята на образованието, здравеопазването – структурни реформи в тези сектори, които ще създадат по-добри предпоставки за растеж. Данъчното облагане също е сектор, който ние традиционно считаме за много благоприятен, но при един по-внимателен анализ ще видим, че също се характеризира с редица слабости – силна бюрократизация, големи разходи, свързани със събираните на данъците, които ни поставят в едно неконкурентно положение в сравнение с останалите страни. Естествено има и необходимост от структурни реформи, които да засегнат както ефективността на държавната администрация, ефективността на публичните разходи, така и самият частен сектор. Частният сектор у нас също има проблеми, които са свързани с понижена конкурентоспособност. Това са недостатъчно добрият мениджмънт, слабата маркетингова ориентация, наличието на недостатъчно конкурентен финансови сектор, сектори, в които имаме силна монополизация, отсъствие на действащи пазарни механизми. Имаме проблеми с пазара на труда и т.н. Тоест множество структурни ограничения, които също трябва да бъдат постепенно преодолявани.
Ако се направят необходимите реформи в областта на макроикономиката, данъчното облагане, преразпределението и структурните реформи, свързани с ефективността на държавната политика и администрацията, растежът може да се ускори, макар и не много, но все пак до 4,5 – 5 %. Това ще бъде съществено ускоряване, ще имаме реално доближаване до жизненото равнище в централноевропейските страни, а в перспективи и към по-развитите страни в Западна Европа.
Добави коментар